Индекс
На първо място нека спомена, че всеки, който прочете това и идеята за този роулплей му хареса, спокойно може да се присъедини към нас (мен, Ким Джин И и William Silvano). Що се отнася до героите - може да се менкат, така сте свободни да си избирате от вече готовите (които ще видите в този пост) или да си направите свой (но трябва да има общо с този сюжет и да е китаец, защото все пак действието се развива там).
И сега за роулплея:
В този роулплей всичко е навързано, затова героите ще са събрани на едно в тази тема.
Сюжетът ще ни пренесе в една далечна китайска епоха (220–280 г.), по времето на Трицарствието, когато Китайската империя е разделена на кралствата Шу, Уей и У. Всеизвестно е, че тази епоха е една от най-наситените с дворцови интриги, политически и военни събития и прочее. Разбира се, ние няма да следваме сюжета на романа, озаглавен "Трицарствието", нито истински исторически източници, а просто ще разиграем събития, плод на собственото ни въображение. Ще сложим едно "ако" и ще продължим с "нещата бяха станали така..." Ще се вживеем в ролята на на крал, престолонаследник, генерал, жрица и т.н., за да вкусим едно отдавано отминало, но далеч не забравено време, останало в историята на тази велика империя.
~~~МЕСТА~~~
Карта на трите царства: В лилаво е Уей, в зелено е Шу, а в червено У.
Северните части, оцветени в лилаво, са владение на крал Цао Цао, известен със своята безгранична жестокост и непоколебимост в името на победата. На запад, където са териториите в зелено, се шири кралството на Лиу Бей, известен със своята неизчерпаема мъдрост и застъпник на мира. На изток, земите в червено, се намира третото кралство, чийто крал, Сун Цюен, е известен със своето нехайство и несериозност що се касае до военните дела. Това за трите кралства - Уей, Шу и У, които далеч не са в мирни отношения. Всеки опитва да предвиди кога ще бъде нападнат, или да открие правилната стратегия и да издебне точния момент, за да нападне другия. И докато кралете умуват над тези и други сложни въпроси, нещата около тях просто се случват и не могат да бъдат избегнати. Но пък донякъде това прави животът ти интересен. Невъзможността да избягаш от проблемите, а да се изправиш срещу тях и да ги решиш напук на всеки, който смята, че не можеш да го сториш!
Кралство Уей /Wei (魏), also known as Cao Wei (曹魏)/
Столица - Луоян
Териториите на това кралство са нараснали изключително откакто управление над армията и земите е поел Цао Цао. Уменията му в битките са легендарни и може да се каже, че с това превъзхожда останалите две кралства. Друг факт е, че армията му е най-многобройна и преминала през най-изтощителната и строга военна подготовка.
Обстановката в самото кралство обаче сега е коренно различна. Откакто безмилостният крал е на власт, всички хора са нещастни. Поданиците му по-скоро да били принудени да приемат волята му и да му се подчиняват. Той може и да ги контролира чрез страха им да не изгубят близките си, както и своя живот, но никога няма да владее сърцата им. Нима един тиранин би могъл да плени нечие сърце с груба сила? Сами си отговорете на въпроса.
Макар развитата военна сила, след пленяването на нови земи, селата и градовете често остават пусти, защото войниците избиват всеки, отказал да се подчини. Така в кралство Уей има прекалено много празни и прашни места, изгубили смисъла на своето съществуване. И тъй като съветниците на краля ги е страх да пипат новите територии, няма кой да се грижи за истинското развитие на кралството. Това е един факт, който Цао Цао още не е осъзнал. Търговията също не върви особено добре тук. Вносът на чуждестранни стоки е забранен за Уей и общо взето повечето ресурси кралството получава чрез грабене и изнудвате на другите две - Шу и У. Общо-взето положението бие на леко варварско, но не е тайна, че Китай по това време е наричана именно "варварска държава".
Кралство Шу /Shu (蜀), also known as Shu Han (蜀漢)/
Столица - Чънду
Кралство, с процъфтяващи и непрестанно развиващи се науки. Тук бе раят на всички творци, а това бе породено от развитието на обучението. Академия Шу бе единствена по рода си и в никое друго кралство в почти цяла Азия нямаше по-добро място за усъвършенстване на умения и придобиване на нови знания. Разбира се, не всеки можеше да влезе в кралската академия, но усилията и трудностите си заслужаваха, защото накрая всеки имаше огромен шанс да се реализира като стане кралски писар или съветник, например. Много велики философски мислители завършваха обучението си в академията. И макар тази епоха да не смята, че една жена трябва да е образована, все пак имаше специално отделение в академията, където жените се учеха да свирят на различни музикални инструменти, да пишат и четат, да бродират и т.н. Все неща, на които по принцип се учеха само принцесите и важните аристократски деца. Крал Лиу Бей обаче, притежаващ свободното мислене, което не се харесваше на никой от другите владетели, смяташе, че всеки трябва да получи шанс да се обогати и образова. И не, не мислеше, че щом хората го сторят, ще тръгват срещу него и не той ще управлява тях, а те - него. Това нямаше да се случи и то поради факт, че кралят чрез мъдростта си бе спечелил сърцата на всички сови поданици и те съвсем доброволно бяха решили да следват волята му. В случая не той бе избрал тях, а те - него за свой крал.
Да не пропуснем да отбележим и това, че в кралство Шу има богато изобилие на храна и пиене, тъй като това си е основното, за да е доволен и щастлив народа. Все пак гладна мечка хоро не играе, нали така?
Кралство У /Wu (呉), also known as Sun Wu (孫呉) or Eastern Wu (東吳)/
Столица - Дзиенйе (днешен Нанкин)
У бе кралството с най-забележителна архитектура и най-развита търговия. Тук бе рай за търговците и дори понякога ще срещаха дори чуждестранни такива, прекосили сумати морета, жадни да вкусят от екзотиката на изтока. Ако не друго, то поне в тази област крал Сун Цюен сериозно развиваше владенията си. В интерес на истината това бе, защото самият той имаше влечение към непознатото и невиждано и най-обичаше да се разхожда по прашните улички, да разглежда наредените едно до друго пазарчета, да разтоваря и да се пазари с търговците, да пресмята какво липсва и вече не се продава. Всяка негова втора дума бе "Колкото повече изобилие, толкова по-добре". Затова и в кралството му бликаше от разностранни шаренийки и джунджурийки, които дамите обожаваха. Тъй като засега кралство У и Шу се намираха в сравнително хубави отношения и бяха сключили устно споразумение да не се нападат, двете кралства бяха започнали частичен обмен. У изнасяше доста различни, красиви и изтънчени стоки за Шу, а Шу от своя страна главно храна, знания и компетентности.
Yan Kuan/严宽 (嚴寬) като Цао Цао (39г.), император на кралство Уей.
Счита се за най-могъщият и силен владетел от тримата управляващи трите кралства. Това е така, защото той е изключително безмилостен и води безпощадни битки, в които не признава загуби. За него еди владетел не трябва да чувства нищо, освен желание за победа, за да върви империята му напред. Трябва да е изцяло безкомпромисен, за да не позволява на подчинените си да си помислят за въстание. Той не иска щастливи хората, иска ги уплашени и ужасени, за да може да упражнява своя контрол над тях и да продължава да величае, както досега. Типично за него е, че почти никога не се усмихва, а веждите му са се събрани, като че съзнанието му никога не си почива. Студен е към всички, но намира нещо у осиновения си син, което поражда някакви чувства у него. Някак хем го мрази, хем като че му завижда за качествата, които той никога не е притежавал на неговата възраст и тайно им се възхищава. Макар да вижда как биологичния му син постоянно търси вниманието и опитва да спечели любовта му, Цао все разпитва за осиновения, при това често пъти несъзнателно.
Aarif Lee като принц Цао Жуей (23г.), най-голям син на Цао Цао и бъдещ престолонаследник.
Не е лош в същността си, но прикрива точно онези качества, които според баща му го правят слаб. Думите на баща му са като закон божий за него и заради това имиджът му е на типичната високомерна и безсърдечна важна личност, опитваща се да следва модела на баща си, в отчаян опит да си спечели бащината любов -нещо, чието съществуване е под въпрос. Истинският Жуей излиза наяве в редките си и кратки моменти на слабост, когато емоциите надделяват. Тогава често плаче като девойка, по възможност оттеглил се в покоите си, за да не го види никой. Ненавижда доведения си брат Хуасин, или поне така си мисли. Всъщност вече отдавна се е привързал към него, но не му показва никоя от добрите си страни, за да не разкрие слабите му места. Смята, че трябва да го ненавижда, защото той е вечно в устата на баща му, вместо него.
На Жуей е обещана ръката на потайната дъщеря на крал Лиубей, чиято красота и сладкодумство са легендарни. Всъщност тя е била "обещана" от съветниците на крал Лиубей, обаче без неговото знание и съгласие. По онова време той е бил на бойното поле и то тежко ранен, а към съветниците му крал Цао Цао е отправил предложение да дадат ръката на дъщеря му, а в замяна на това той ще оттегли войските си. Осъзнали, че са в безизходица, те приели и сложили печата на краля без да го уведомят. До днес все още не са го уведомили, защото не са събрали смелост, но... Дъщеря му е вече пълнолетна (по тогавашните виждания е за женитба) и скоро крал Цао ще изпрати писмо до кралство Шу, за да я поиска за своя син.
Shawn Wei/Wei Qian Xiang като Хуасин (19 г.), осиновеният от Цао син.
Той е биологично дете на крал Лиу Бей, плод на неговото сладко прегрешение с робиня, избягала от кралство Уей, която успяла да омая главата на краля от съседното царство. Лиубей я укривал при себе си известно време, без да се интересува от потеклото й, или кой и за какво точно я преследва. С нея просто се чувствал различен човек, тя била едничката му утеха по време на най-трудния му период като крал и предводител на армията. Робинята обаче била разкрита от шпиони на Цао Цао и била принудена да се върне в Уей. Там веднага я осъдили на смърт, но първо изчакали да роди по заповедите на краля. Той, естествено скрил този факт и не издал и думичка за произхода на хлапето, което уж осиновил от някакво бедно семейство, неспособно да си плати данъците. И макар Хуасин да е израснал в двореца, той никога не се чувства на място там, а и през цялото време е бил нещо средно между прислуга и съветник на брат си - бъдещия престолонаследник, който гледа на него с презрение и подигравка.
Chen Chang като генерал Джан Ляо (42г.).
Като генерал на армията на Уей, животът му протича почти изцяло на бойното поле и във военните лагери на Уей. Така и не е имал възможността да се ожени и да създаде потомство. Преди да стане генерал е имал възлюбена, на която е обещал да се оженят, но тя бива убита от генералът на Шу, Гуан Ю. Изпречва се изневиделица на пътя на острието му, за да защити Ляо и така умира вместо него. Ляо обаче отдавна е забравил за чувствата си и е посветил живота си на военното призвание, така че дори не проронва сълза за нея. И въпреки това намразва генералът на Шу и го счита за най-големия си враг.
William Feng/Feng Shaofeng като Лиу Бей (36г.), император на кралство Шу.
Най-уважавания крал, наистина заслужаващ тази титла. Той не умее да си служи толкова с оръжие, колкото с думи и неговите ораторски способности и мъдрост са ненадминати навред. Той е точно противоположност на Цао Цао и вероятно затова двамата са смъртни врагове. Въпреки всичко обаче Лиубей не го мрази, той е неспособен за мрази. Може само да се ядосва, но винаги му минава сравнително бързо и намира правилен изход от ситуацията. Обича семейството си и би направил всичко по силите си, за да ги предпази, но никога не би ги поставил пред народа си. Все пак да си крал си има совите отговорности и едното от тях е да служиш най-напред на народа, на хората, това да е приоритетът ти. Лиу Бей не се отклонява никога от този принцип и защитава хората си, жертвайки дори собствения си живот. Почти винаги, когато има война, той е със своята армия и им дава мъдри съвети и морална подкрепа. Дори да си има генерал, не може просто да си стои в покоите и да рисува, докато някъде там, някой от братята му умира. Той счита всички за свои братя и никога не е омаловажавал факта, че те са хората, жертващи се в името на народа и кралството. Умирали са и за да защитят самия него, защото по техните думи той е единственият владетел, за когото си заслужава да умреш. Лиубей понастоящем е уморен от битките и временно се е оттеглил, предавайки тази роля на своя син - Шан. Обича да го разпитва какво е положението с войската и всичко останало, и разбира се да го съветва, ако изпитва затруднения. Често пъти му се ще да повдигне въпроса за женитбата му, но го е страх, че ще му сервира нещо далеч отвъд очакванията му... Странно е, но това чувство не го напуска и въпросът му остава вече дълго време незададен.
George Hu-Hu Yu Wei като принц Лиу Шан (20г.) и син на Лиубей.
Той е вече помощник-генерал в армията и се занимава усилено с военните дела, засягащи кралството. Но въпреки не особено добрите му ораторски умения, все пак е любвеобилен брат и син, с който може да се гордее всеки един баща. Той обаче също крие своята тайна, която абсолютно никой не знае (все още). Съумява да я крие вече 2 години, защото не иска да опозорява честта на семейството си и да ги замесва в цялата работа. Дори някой ден да го разкрият, никога не би допуснал да стигнат до семейството му и да му навредят. По-скоро би се самоубил, за да го предотврати.
Alan Dawa Dolma като Шейлин (17г.), дъщеря на Лиу Бей и по-малка сестра на Лиу Шан.
Единствената дъщеря на император Лиу Бей. Тя страда от епилепсия. От самото си раждане е родена със слаб имунитет и й е забранено да излиза извън двореца и столицата Чънду. Всяка по-необикновена и силна емоция може да я повали. За краля тя е като безценно и крехко съкровище, което той всячески опитва да опази. За самата принцеса обаче тревожността му е нещо досадно и глупаво, което възприятие се дължи на приключенската й душа. Тя често се промъква тайно извън двореца и обикаля столицата, търсейки нещо невиждано досега. Веднъж хваната обаче, следващия път стражите пред вратата й са още повече и я пазят още по-стриктно. Налага й се да прибягва до женските си хитрости, а понякога въвлича и брат си, който трудно може да откаже на молбите й. Да, красотата и сладкодумството й са легендарни, но въпреки видът й на крехка сърничка, тя има учудващо силна воля и несломим свободолюбив дух.
Chen Kun като Гуан Ю, главен генерал на армията на Шу (38г.).
Гуан Ю е странна птица. Характерът му не може да се опише с думи. Има интересно чувство за хумор, което понякога и сам не може да обясни. Възпитан е да бъде прилежен в битките, а острият му ум предполага гениални военни стратегии. Може да се каже, че надминават тези на генерал Джан Ляо, само дето той разполага с много по-голяма армия от неговата. Гуан Ю предпочита да е наблюдател и слушател, затова не се включва особено в разговорите, освен, ако няма нещо съществено важно, което трябва да каже и да не му се ще. Пълен е с изненади и не престава да изумява Лиу Шан, който опитва да се учи от него и да стане велик генерал. Една от характерните черти за генерал Гуан Ю е това, че той забелязва и обръща огромно внимание на детайлите, което понякога му е в плюс, а друг път в минус.
Takeshi Kaneshiro като Сун Цюен (41 г.), император на кралство У.
Народът го смята за малко немарлив що се касае до военните дела, но пък той компенсира това със завидните си идеи относно развитието на търговията в кралството. И тъй като това устройва хората, защото имат много възможности да забогатеят и да живеят без притеснения, вместо да му се сърдят, обичат да се подмазват, изпращайки му всякакви блага и плащайки навреме данъците си. Иммператор Сун е известен с фетишите си към красотата и бляскавите, изискани неща, така че самият той обича да си се глези. Често се разхожда по прашните улички и разглежда пазарите, мъкнейки със себе си доверените си десни ръце - генерал Люмън и Лиен Джу. И двамата понякога се дърпат, защото не споделят особено силната му мания по дрънкулките и чудесиите на пазара, но той държи доверените му хора да с запознати и с пазарните стратегии и стоки. Лиен Джу все го съветва да си намери възлюбена и да се сдобие с наследник най-после, но той винаги променя темата на разговора.
Всъщност Сун Цюен невинаги е бил такъв. Някога е бил добър военен командир и е имал наследник, но той загива в зверска битка срещу кралство Уей за завладяване на град Дзиенйе, който императорът след това превръща в столица, в чест на сина си. След неговата смърт не иска и да чуе за други деца и съвсем сам управлява кралството си., от време на време разпускайки и отдавайки се на малко количество разврат, включващ наложници и пиене. Ала дори някоя незнайна наложница да му роди деца, той не би ги признал за свои, защото отдрана се е обрекъл на самота. Общо взето животът му е останал в миналото и това застрашава цялото му кралство. Без съветниците и мъдрия си генерал е почти напълно изгубен, ако се стигне до битка с някое кралство. Поддържа донякъде приятелски отношения с крал Лиу Бей и го посещава сравнително често. Планира да се съюзи с него, за да завладеят заедно империята на заклетия им общ враг - Цао Цао, но не го прави толкова заради народа си, или за да разшири владенията си. Да, би го сторил, за да осъществи личните си цели, а именно - да отмъсти на Цао Цао за смъртта на единствения си обичен син.
Zhang Xin Yu като Люмън /Люи (26 г.), главен генерал на армията на У.
Да, първото, което ще забележите е, че е жена. Ето каква е историята й. Баща й, на име Люнмън бил прочут и лоялен генерал, постигнал немалко успехи, водейки армията на У. Той бил от клан Дзин, всеизвестен със своето могъщество и необяснима сила. Един ден обаче изчезнал безследно в една битка. Всички заключили, че е мъртъв, ала тялото така и не било намерено. Тогава дъщеря му Люи, решила да заеме мястото му и да възроди името му. Тъй като генералът бил близък на император Сун Цюен, той решил да запази тайната на Люи и виждайки, че по нищо не отстъпва на величието на своя баща, дал й командването на армията си. Така в цялото кралство, че и отвъд, започнали да се носят легенди за безсмъртния генерал Люмън. Дъщеря му била доволна, че името му ще се запомни, но не само това била причината да заеме мястото му. Тя чувствала, че той може да е още жив и таяла надеждата да го види отново. Като генерал тя се представя за мъж и винаги носи мъжки дрехи. Опасният й, остър поглед, както и равнодушието й при битка, поддържат нейния имидж и тя е генерал, всяващ страх у враговете си.
Wallace Chung като Лиен Джу (22г.), помощник-генерал и най-близкият до императора съветник.
Лиен Джу е най-младия кралски съветник в историята. По принцип съветник се става най-малко на 50-60, затова можем да кажем, че този младеж е същински гений. Историята му води началото си от една жена от клан Дзин, която била продадена като робиня на крал Цао Цао. И макар всичко да останало в миналото и той да го е забравил, тази жена е била единствената, която безмилостното сърце на Цао е обикнало. Да, император Цао е бащата на Лиен, но май никой не знае за това, дори самия владетел. Малко преди да роди, жрицата от Дзин получава видение, че ще бъде убита от ръцете на самия Цао, който ще убие не само нея, но и синът й. Затова намира начин да избяга и ражда в Синята планина, където се укриват няколко души от нейния клан. Случайните й видения обаче, усложняват състоянието й, и след тежкото си раждане, тя не успява да живее дълго. Оставя детето в ръцете на другите от Дзин, като им възлага задача да го отгледат и обучат на бойните стилове, за да бъде той един истински Дзин. И наистина... момчето отраснало с характерните за Дзин остър ум, мъдрост и необикновени умения. Почти не прилича на баща си, може би освен по това, че понякога се оставя да действа импулсивно и проявява малко жестокост. Също така не е от хората, даващи втори шанс. Не е никак добра идея да предадеш човек като него, защото сигурно това ще е последното нещо, което ще направиш.
Тъй като той и Люмън са от един клан, се разбират доста добре и са си като брат и сестра. Обожават да се тормозят взаимно и все се разправят за щяло и нещяло, но са завидно добър екип, когато се бият рамо до рамо.
Кланът Дзин някога е имал свое кралство, разположено на североизток (по картата са градовете Източен Бей Пин (пристанищен град), Западен Бей Пин, Дзи, Бън Хай, Ся Пи, Сю Чан и Хъ Пей). Както виждате сега тези територии са завладени от Цао Цао, който след като учил върховната жрица, прогонил останалите от Дзин. Не искал да ги убива, за да не си навлече гнева на боговете, затова им дал право на избор. Който откажел да му стане поданик, бил свободен да напусне кралството. Така кланът Дзин се разединил и разпръснал по териториите и на трите кралства. Изгубили своето кралство, те вече не разполагали със славата и властта, която ги била съпътствала без я търсят, но им осигурявала представителност и уважение сред останалите кралства. Е, поне получили правото да избират на кой владетел да се подчиняват, което от своя страна ги накарало да се разпръснат. Вече не се говори често за клана Дзин, но те все още съществуват, макар и не като кралство. И все още се случва някой владетел да изпита нуждата от чудодеен лек, съвет и т.н. А в такива моменти само някой древен даоист можел да помогне.
В този клан има два типа хора - изтънчени жрици и умели бойци. За онези, трениращи прочутите бойни стилове на Дзин нямало разделение на пола, всички са равни. Но жриците били само жени, защото се смятало, че само те могат да се свързват с боговете и да получават видения от тях за бъдещето. Жриците гадаели чрез писане върху специални камъни. След като напишат въпросите си върху тях, те трябвало да ги сложат под постелята си за една нощ и в следващите няколко дни получавали видения, като отговор на въпросите си. Това бил главния метод за предсказване. Но се случва понякога жрица да има видения без да е задавала въпроси на боговете. Тогава обаче виденията са опасни за самата нея и физическото й здраве. Счита се, че случайните видения те карат да узнаваш неща, които не би трябвало да узнаваш и затова се чувстваш отпаднал, дори понякога припадаш. Е, жриците са свикнали с това, все пак са били подготвяни да са такива.
Кланът Дзин има две неписани правила, но тежащи с пълна сила и до ден днешен. Първото правило забранява на жриците да разказват случайните си видения на когото и да било, защото така може да се получат пукнатини във времето и бъдещето да стане несигурно, дори може да се разруши и да настане хаос.
Второто правило изрично забранява на бойците да обучават хора, които не са от техния клан, на бойните стилове на Дзин. Това е като предпазна мярка.
Wallace Huo като Таогу (35г.)
Тао е един от четирите учители на практиките на Дзин. Те се пазят в тайна и никой не знае кои са, защото учителите сами избират учениците си и не би било редно да е обратното. Спечелил е въпросното призвание като един от най-опитните сред клана Дзин. Той има завидно самообладание и самоконтрол, но това не го прави сериозен или равнодушен. Напротив, от него лъха вечна позитивност и той обича да се забавлява по своему. Обича да помага на хората да открият пътя си, без те дори да осъзнаят, че някой им помага в такова важно начинание. Тао пребивава в един планински храм, намиращ се на границата между кралство Шу и У, като император Лиу Бей често го посещава не само да обменя мъдрости с него, а и да му споделя. Таогу има способността да предразполага хората към това да му споделят дори най-личните си неща. Просто има вид на човек, на който може да се довериш, дори без да знаеш името му. И реално е такъв. Никога не би издал нечия тайна, а през ушите му са преминали много такива.
Въпреки че кланът Дзин е разпръснат из трите кралства, Тао поддържа контакти с останалите трима учители на практиките на Дзин. Брат му, Юкай, го посещава от време на време, а той се движи в комплект с Кая и Мимин, която наскоро реши да поостане в храма при него. Внезапното решение на Мимин караше Тао да си мисли, че тя има нещо, което трябва да му каже, и това е нещо,за което ще й е нужна помощта му. Но тъй като Таогу е търпелив, никога не повдига пръв въпросите, които измъчват другия, а изчаква човека да стане готов и сам да му разкаже каквото има за разказване. Такъв си е Таогу.
Baron Chen като Юкай (27г.)
Юкай е малкият брат на Тао, но двамата са като земята и небето. Ако Тао е земята - зрял и отдаден на Дзин практиките си и духовното извисяване, то брат му далеч не търси подобно спокойствие и уединение. Ю е крайно енергичен и вечно си търси белята. Никой и нищо не е способно да го задържи дълго на едно място. Пътешественик и мечтател до мозъка на костите си е и не крие от никой този факт. Не е дотолкова философски устроен, но пиенето е способно да го накара да се вглъбява във всяка дума на събеседника си. Тогава устата му не се затваря и става съвсем нетърпим за околните. Неведнъж са го изхвърляли от кръчми и други подобни места. За Тао е леко чудно с какво брат му е спечелил призванието си "учител". Е, вероятно е нещо, което никак не му личи, че притежава - безкрайно точната интуиция и шесто чувство, което му помага да преценява хората още от пръв поглед, а в битките да разкрива бъдещите им ходове и слабите им места. Това го прави изключително умел боец и другото име на хитростта.
Юкай от край време се мъкне с другите двама учители - Мимин и жрицата Кая. Чувства Мимин някак дистанцирана от всички мъже като цяло и затова не семе особено да разговаря с нея, камо ли да си позволи да се шегува с нея. С Кая е почти обратното – тя не изглежда приказлива, но всъщност има остър език и умее да провокира с думи и поглед, поради което на Ю му е винаги забавна компанията й.
Наскоро Юкай се запознава с Лиу Шан и може да се каже,че двамата стават добри приятели. Ю обаче разкрива тайната на кралския син, ала не му казва, че знае за нея. Поддържа илюзията, че не знае абсолютно нищо, но идеята да му помага в скришната инициатива нараства със всеки изминал ден. Да, Шан крие нещо, което му се струва изключително вълнуващо и е въпрос на време да се присъедини към него.
Liu Yifei като Кая (26 г.)
Тиха и непредсказуема. Това са двете думи, които я описват на пръв поглед. Тя притежава изискаността и нежността на една истинска жрица от клана Дзин, ала се отличава със своята упоритост да е съвсем самостоятелна и да се справя сама с трудностите. Затова е от хората, които таят всичко в себе си и поради този факт никой не може да каже какво си мисли или какво си е наумила. Има остър и на моменти хаплив език, който уцелва точно слабостите на другите, но когато го използва, е винаги с право и затова не съжалява. Другата й страна пък има силата да омайва и подчинява на волята си, което действа главно при мъжете. Има вълшебен глас и свири отлично на лютня пипа. Като една от четирите учители на Дзин практиките, тя е най-подходяща да учи младите жрици на някои номера, чрез които да оцелеят в трудни ситуации. Но засега не се занимава в нищо подобно, защото едно нещо продължава да тормози душата й. Всичко започва от деня, в който тя и останалите от клана Дзин упражняват своята съпротива срещу император Цао Цао, с искането да им върне поне част от земята, която и ме принадлежала. Успяват да го разгневят достатъчно, за да им посегне. Всъщност той посяга на самата Кая, но Мимин застава на пътя му и така половината й лице бива обезобразено. Сега Кая се чувства виновна и иска да отмъсти на Цао, но не да го убие, а да го накара да съжалява и да се извини за постъпката си.
Zhao Wei като Мимин (32г.)
Счита се за най-опитния боец в клана Дзин, затова става една от четирите учители. Почти нищо не издава, че е жена, освен дълбокия й поглед. Майка й е искала да я прави жрица, но за нея това е било прекалено голяма отговорност, а и бойните изкуства са й били в кръвта, което си е проличало още на 4 годишна възраст. Винаги си е играла с момчетата и е страняла от жените. Сега е каже-речи обратното. Става дистанцирана към мъжете и напълно недостъпна за тях, което понякога ги нервира. Много са искали да я притежават, но никой не е могъл да спечели сърцето й. Тя не би го дала просто така, на някой случаен. Въпреки случилото се с лицето й, това не засенчва вътрешната и външната й красота, нито дълбоките й огледални очи.
В последно време нещо се случва с нея и това я притеснява. Въпреки, че не е дала клетвата на жрица, нито е гадаела по камъни, в съня си получава видения, които не й харесват и я карат да се събужда, обляна в пот. Не знае какво се случва и решава да остане в храма на Таогу, който е единствената й надежда. Надява се той да знае нещо и да може да й помогне, но все още събира смелост да му каже. Това е нещо, което никога не е виждала да се случва и е опасява какво ще се случи с нея, ако някой разбере.
И сега за роулплея:
В този роулплей всичко е навързано, затова героите ще са събрани на едно в тази тема.
Сюжетът ще ни пренесе в една далечна китайска епоха (220–280 г.), по времето на Трицарствието, когато Китайската империя е разделена на кралствата Шу, Уей и У. Всеизвестно е, че тази епоха е една от най-наситените с дворцови интриги, политически и военни събития и прочее. Разбира се, ние няма да следваме сюжета на романа, озаглавен "Трицарствието", нито истински исторически източници, а просто ще разиграем събития, плод на собственото ни въображение. Ще сложим едно "ако" и ще продължим с "нещата бяха станали така..." Ще се вживеем в ролята на на крал, престолонаследник, генерал, жрица и т.н., за да вкусим едно отдавано отминало, но далеч не забравено време, останало в историята на тази велика империя.
~~~МЕСТА~~~
Карта на трите царства: В лилаво е Уей, в зелено е Шу, а в червено У.
Северните части, оцветени в лилаво, са владение на крал Цао Цао, известен със своята безгранична жестокост и непоколебимост в името на победата. На запад, където са териториите в зелено, се шири кралството на Лиу Бей, известен със своята неизчерпаема мъдрост и застъпник на мира. На изток, земите в червено, се намира третото кралство, чийто крал, Сун Цюен, е известен със своето нехайство и несериозност що се касае до военните дела. Това за трите кралства - Уей, Шу и У, които далеч не са в мирни отношения. Всеки опитва да предвиди кога ще бъде нападнат, или да открие правилната стратегия и да издебне точния момент, за да нападне другия. И докато кралете умуват над тези и други сложни въпроси, нещата около тях просто се случват и не могат да бъдат избегнати. Но пък донякъде това прави животът ти интересен. Невъзможността да избягаш от проблемите, а да се изправиш срещу тях и да ги решиш напук на всеки, който смята, че не можеш да го сториш!
Кралство Уей /Wei (魏), also known as Cao Wei (曹魏)/
Столица - Луоян
Териториите на това кралство са нараснали изключително откакто управление над армията и земите е поел Цао Цао. Уменията му в битките са легендарни и може да се каже, че с това превъзхожда останалите две кралства. Друг факт е, че армията му е най-многобройна и преминала през най-изтощителната и строга военна подготовка.
Обстановката в самото кралство обаче сега е коренно различна. Откакто безмилостният крал е на власт, всички хора са нещастни. Поданиците му по-скоро да били принудени да приемат волята му и да му се подчиняват. Той може и да ги контролира чрез страха им да не изгубят близките си, както и своя живот, но никога няма да владее сърцата им. Нима един тиранин би могъл да плени нечие сърце с груба сила? Сами си отговорете на въпроса.
Макар развитата военна сила, след пленяването на нови земи, селата и градовете често остават пусти, защото войниците избиват всеки, отказал да се подчини. Така в кралство Уей има прекалено много празни и прашни места, изгубили смисъла на своето съществуване. И тъй като съветниците на краля ги е страх да пипат новите територии, няма кой да се грижи за истинското развитие на кралството. Това е един факт, който Цао Цао още не е осъзнал. Търговията също не върви особено добре тук. Вносът на чуждестранни стоки е забранен за Уей и общо взето повечето ресурси кралството получава чрез грабене и изнудвате на другите две - Шу и У. Общо-взето положението бие на леко варварско, но не е тайна, че Китай по това време е наричана именно "варварска държава".
Кралство Шу /Shu (蜀), also known as Shu Han (蜀漢)/
Столица - Чънду
Кралство, с процъфтяващи и непрестанно развиващи се науки. Тук бе раят на всички творци, а това бе породено от развитието на обучението. Академия Шу бе единствена по рода си и в никое друго кралство в почти цяла Азия нямаше по-добро място за усъвършенстване на умения и придобиване на нови знания. Разбира се, не всеки можеше да влезе в кралската академия, но усилията и трудностите си заслужаваха, защото накрая всеки имаше огромен шанс да се реализира като стане кралски писар или съветник, например. Много велики философски мислители завършваха обучението си в академията. И макар тази епоха да не смята, че една жена трябва да е образована, все пак имаше специално отделение в академията, където жените се учеха да свирят на различни музикални инструменти, да пишат и четат, да бродират и т.н. Все неща, на които по принцип се учеха само принцесите и важните аристократски деца. Крал Лиу Бей обаче, притежаващ свободното мислене, което не се харесваше на никой от другите владетели, смяташе, че всеки трябва да получи шанс да се обогати и образова. И не, не мислеше, че щом хората го сторят, ще тръгват срещу него и не той ще управлява тях, а те - него. Това нямаше да се случи и то поради факт, че кралят чрез мъдростта си бе спечелил сърцата на всички сови поданици и те съвсем доброволно бяха решили да следват волята му. В случая не той бе избрал тях, а те - него за свой крал.
Да не пропуснем да отбележим и това, че в кралство Шу има богато изобилие на храна и пиене, тъй като това си е основното, за да е доволен и щастлив народа. Все пак гладна мечка хоро не играе, нали така?
Кралство У /Wu (呉), also known as Sun Wu (孫呉) or Eastern Wu (東吳)/
Столица - Дзиенйе (днешен Нанкин)
У бе кралството с най-забележителна архитектура и най-развита търговия. Тук бе рай за търговците и дори понякога ще срещаха дори чуждестранни такива, прекосили сумати морета, жадни да вкусят от екзотиката на изтока. Ако не друго, то поне в тази област крал Сун Цюен сериозно развиваше владенията си. В интерес на истината това бе, защото самият той имаше влечение към непознатото и невиждано и най-обичаше да се разхожда по прашните улички, да разглежда наредените едно до друго пазарчета, да разтоваря и да се пазари с търговците, да пресмята какво липсва и вече не се продава. Всяка негова втора дума бе "Колкото повече изобилие, толкова по-добре". Затова и в кралството му бликаше от разностранни шаренийки и джунджурийки, които дамите обожаваха. Тъй като засега кралство У и Шу се намираха в сравнително хубави отношения и бяха сключили устно споразумение да не се нападат, двете кралства бяха започнали частичен обмен. У изнасяше доста различни, красиви и изтънчени стоки за Шу, а Шу от своя страна главно храна, знания и компетентности.
~~~ГЕРОИ~~~
От кралство Уей
От кралство Уей
Yan Kuan/严宽 (嚴寬) като Цао Цао (39г.), император на кралство Уей.
Счита се за най-могъщият и силен владетел от тримата управляващи трите кралства. Това е така, защото той е изключително безмилостен и води безпощадни битки, в които не признава загуби. За него еди владетел не трябва да чувства нищо, освен желание за победа, за да върви империята му напред. Трябва да е изцяло безкомпромисен, за да не позволява на подчинените си да си помислят за въстание. Той не иска щастливи хората, иска ги уплашени и ужасени, за да може да упражнява своя контрол над тях и да продължава да величае, както досега. Типично за него е, че почти никога не се усмихва, а веждите му са се събрани, като че съзнанието му никога не си почива. Студен е към всички, но намира нещо у осиновения си син, което поражда някакви чувства у него. Някак хем го мрази, хем като че му завижда за качествата, които той никога не е притежавал на неговата възраст и тайно им се възхищава. Макар да вижда как биологичния му син постоянно търси вниманието и опитва да спечели любовта му, Цао все разпитва за осиновения, при това често пъти несъзнателно.
Aarif Lee като принц Цао Жуей (23г.), най-голям син на Цао Цао и бъдещ престолонаследник.
Не е лош в същността си, но прикрива точно онези качества, които според баща му го правят слаб. Думите на баща му са като закон божий за него и заради това имиджът му е на типичната високомерна и безсърдечна важна личност, опитваща се да следва модела на баща си, в отчаян опит да си спечели бащината любов -нещо, чието съществуване е под въпрос. Истинският Жуей излиза наяве в редките си и кратки моменти на слабост, когато емоциите надделяват. Тогава често плаче като девойка, по възможност оттеглил се в покоите си, за да не го види никой. Ненавижда доведения си брат Хуасин, или поне така си мисли. Всъщност вече отдавна се е привързал към него, но не му показва никоя от добрите си страни, за да не разкрие слабите му места. Смята, че трябва да го ненавижда, защото той е вечно в устата на баща му, вместо него.
На Жуей е обещана ръката на потайната дъщеря на крал Лиубей, чиято красота и сладкодумство са легендарни. Всъщност тя е била "обещана" от съветниците на крал Лиубей, обаче без неговото знание и съгласие. По онова време той е бил на бойното поле и то тежко ранен, а към съветниците му крал Цао Цао е отправил предложение да дадат ръката на дъщеря му, а в замяна на това той ще оттегли войските си. Осъзнали, че са в безизходица, те приели и сложили печата на краля без да го уведомят. До днес все още не са го уведомили, защото не са събрали смелост, но... Дъщеря му е вече пълнолетна (по тогавашните виждания е за женитба) и скоро крал Цао ще изпрати писмо до кралство Шу, за да я поиска за своя син.
Shawn Wei/Wei Qian Xiang като Хуасин (19 г.), осиновеният от Цао син.
Той е биологично дете на крал Лиу Бей, плод на неговото сладко прегрешение с робиня, избягала от кралство Уей, която успяла да омая главата на краля от съседното царство. Лиубей я укривал при себе си известно време, без да се интересува от потеклото й, или кой и за какво точно я преследва. С нея просто се чувствал различен човек, тя била едничката му утеха по време на най-трудния му период като крал и предводител на армията. Робинята обаче била разкрита от шпиони на Цао Цао и била принудена да се върне в Уей. Там веднага я осъдили на смърт, но първо изчакали да роди по заповедите на краля. Той, естествено скрил този факт и не издал и думичка за произхода на хлапето, което уж осиновил от някакво бедно семейство, неспособно да си плати данъците. И макар Хуасин да е израснал в двореца, той никога не се чувства на място там, а и през цялото време е бил нещо средно между прислуга и съветник на брат си - бъдещия престолонаследник, който гледа на него с презрение и подигравка.
Chen Chang като генерал Джан Ляо (42г.).
Като генерал на армията на Уей, животът му протича почти изцяло на бойното поле и във военните лагери на Уей. Така и не е имал възможността да се ожени и да създаде потомство. Преди да стане генерал е имал възлюбена, на която е обещал да се оженят, но тя бива убита от генералът на Шу, Гуан Ю. Изпречва се изневиделица на пътя на острието му, за да защити Ляо и така умира вместо него. Ляо обаче отдавна е забравил за чувствата си и е посветил живота си на военното призвание, така че дори не проронва сълза за нея. И въпреки това намразва генералът на Шу и го счита за най-големия си враг.
От кралство Шу
William Feng/Feng Shaofeng като Лиу Бей (36г.), император на кралство Шу.
Най-уважавания крал, наистина заслужаващ тази титла. Той не умее да си служи толкова с оръжие, колкото с думи и неговите ораторски способности и мъдрост са ненадминати навред. Той е точно противоположност на Цао Цао и вероятно затова двамата са смъртни врагове. Въпреки всичко обаче Лиубей не го мрази, той е неспособен за мрази. Може само да се ядосва, но винаги му минава сравнително бързо и намира правилен изход от ситуацията. Обича семейството си и би направил всичко по силите си, за да ги предпази, но никога не би ги поставил пред народа си. Все пак да си крал си има совите отговорности и едното от тях е да служиш най-напред на народа, на хората, това да е приоритетът ти. Лиу Бей не се отклонява никога от този принцип и защитава хората си, жертвайки дори собствения си живот. Почти винаги, когато има война, той е със своята армия и им дава мъдри съвети и морална подкрепа. Дори да си има генерал, не може просто да си стои в покоите и да рисува, докато някъде там, някой от братята му умира. Той счита всички за свои братя и никога не е омаловажавал факта, че те са хората, жертващи се в името на народа и кралството. Умирали са и за да защитят самия него, защото по техните думи той е единственият владетел, за когото си заслужава да умреш. Лиубей понастоящем е уморен от битките и временно се е оттеглил, предавайки тази роля на своя син - Шан. Обича да го разпитва какво е положението с войската и всичко останало, и разбира се да го съветва, ако изпитва затруднения. Често пъти му се ще да повдигне въпроса за женитбата му, но го е страх, че ще му сервира нещо далеч отвъд очакванията му... Странно е, но това чувство не го напуска и въпросът му остава вече дълго време незададен.
George Hu-Hu Yu Wei като принц Лиу Шан (20г.) и син на Лиубей.
Той е вече помощник-генерал в армията и се занимава усилено с военните дела, засягащи кралството. Но въпреки не особено добрите му ораторски умения, все пак е любвеобилен брат и син, с който може да се гордее всеки един баща. Той обаче също крие своята тайна, която абсолютно никой не знае (все още). Съумява да я крие вече 2 години, защото не иска да опозорява честта на семейството си и да ги замесва в цялата работа. Дори някой ден да го разкрият, никога не би допуснал да стигнат до семейството му и да му навредят. По-скоро би се самоубил, за да го предотврати.
Alan Dawa Dolma като Шейлин (17г.), дъщеря на Лиу Бей и по-малка сестра на Лиу Шан.
Единствената дъщеря на император Лиу Бей. Тя страда от епилепсия. От самото си раждане е родена със слаб имунитет и й е забранено да излиза извън двореца и столицата Чънду. Всяка по-необикновена и силна емоция може да я повали. За краля тя е като безценно и крехко съкровище, което той всячески опитва да опази. За самата принцеса обаче тревожността му е нещо досадно и глупаво, което възприятие се дължи на приключенската й душа. Тя често се промъква тайно извън двореца и обикаля столицата, търсейки нещо невиждано досега. Веднъж хваната обаче, следващия път стражите пред вратата й са още повече и я пазят още по-стриктно. Налага й се да прибягва до женските си хитрости, а понякога въвлича и брат си, който трудно може да откаже на молбите й. Да, красотата и сладкодумството й са легендарни, но въпреки видът й на крехка сърничка, тя има учудващо силна воля и несломим свободолюбив дух.
Chen Kun като Гуан Ю, главен генерал на армията на Шу (38г.).
Гуан Ю е странна птица. Характерът му не може да се опише с думи. Има интересно чувство за хумор, което понякога и сам не може да обясни. Възпитан е да бъде прилежен в битките, а острият му ум предполага гениални военни стратегии. Може да се каже, че надминават тези на генерал Джан Ляо, само дето той разполага с много по-голяма армия от неговата. Гуан Ю предпочита да е наблюдател и слушател, затова не се включва особено в разговорите, освен, ако няма нещо съществено важно, което трябва да каже и да не му се ще. Пълен е с изненади и не престава да изумява Лиу Шан, който опитва да се учи от него и да стане велик генерал. Една от характерните черти за генерал Гуан Ю е това, че той забелязва и обръща огромно внимание на детайлите, което понякога му е в плюс, а друг път в минус.
От кралство У
Takeshi Kaneshiro като Сун Цюен (41 г.), император на кралство У.
Народът го смята за малко немарлив що се касае до военните дела, но пък той компенсира това със завидните си идеи относно развитието на търговията в кралството. И тъй като това устройва хората, защото имат много възможности да забогатеят и да живеят без притеснения, вместо да му се сърдят, обичат да се подмазват, изпращайки му всякакви блага и плащайки навреме данъците си. Иммператор Сун е известен с фетишите си към красотата и бляскавите, изискани неща, така че самият той обича да си се глези. Често се разхожда по прашните улички и разглежда пазарите, мъкнейки със себе си доверените си десни ръце - генерал Люмън и Лиен Джу. И двамата понякога се дърпат, защото не споделят особено силната му мания по дрънкулките и чудесиите на пазара, но той държи доверените му хора да с запознати и с пазарните стратегии и стоки. Лиен Джу все го съветва да си намери възлюбена и да се сдобие с наследник най-после, но той винаги променя темата на разговора.
Всъщност Сун Цюен невинаги е бил такъв. Някога е бил добър военен командир и е имал наследник, но той загива в зверска битка срещу кралство Уей за завладяване на град Дзиенйе, който императорът след това превръща в столица, в чест на сина си. След неговата смърт не иска и да чуе за други деца и съвсем сам управлява кралството си., от време на време разпускайки и отдавайки се на малко количество разврат, включващ наложници и пиене. Ала дори някоя незнайна наложница да му роди деца, той не би ги признал за свои, защото отдрана се е обрекъл на самота. Общо взето животът му е останал в миналото и това застрашава цялото му кралство. Без съветниците и мъдрия си генерал е почти напълно изгубен, ако се стигне до битка с някое кралство. Поддържа донякъде приятелски отношения с крал Лиу Бей и го посещава сравнително често. Планира да се съюзи с него, за да завладеят заедно империята на заклетия им общ враг - Цао Цао, но не го прави толкова заради народа си, или за да разшири владенията си. Да, би го сторил, за да осъществи личните си цели, а именно - да отмъсти на Цао Цао за смъртта на единствения си обичен син.
Zhang Xin Yu като Люмън /Люи (26 г.), главен генерал на армията на У.
Да, първото, което ще забележите е, че е жена. Ето каква е историята й. Баща й, на име Люнмън бил прочут и лоялен генерал, постигнал немалко успехи, водейки армията на У. Той бил от клан Дзин, всеизвестен със своето могъщество и необяснима сила. Един ден обаче изчезнал безследно в една битка. Всички заключили, че е мъртъв, ала тялото така и не било намерено. Тогава дъщеря му Люи, решила да заеме мястото му и да възроди името му. Тъй като генералът бил близък на император Сун Цюен, той решил да запази тайната на Люи и виждайки, че по нищо не отстъпва на величието на своя баща, дал й командването на армията си. Така в цялото кралство, че и отвъд, започнали да се носят легенди за безсмъртния генерал Люмън. Дъщеря му била доволна, че името му ще се запомни, но не само това била причината да заеме мястото му. Тя чувствала, че той може да е още жив и таяла надеждата да го види отново. Като генерал тя се представя за мъж и винаги носи мъжки дрехи. Опасният й, остър поглед, както и равнодушието й при битка, поддържат нейния имидж и тя е генерал, всяващ страх у враговете си.
Wallace Chung като Лиен Джу (22г.), помощник-генерал и най-близкият до императора съветник.
Лиен Джу е най-младия кралски съветник в историята. По принцип съветник се става най-малко на 50-60, затова можем да кажем, че този младеж е същински гений. Историята му води началото си от една жена от клан Дзин, която била продадена като робиня на крал Цао Цао. И макар всичко да останало в миналото и той да го е забравил, тази жена е била единствената, която безмилостното сърце на Цао е обикнало. Да, император Цао е бащата на Лиен, но май никой не знае за това, дори самия владетел. Малко преди да роди, жрицата от Дзин получава видение, че ще бъде убита от ръцете на самия Цао, който ще убие не само нея, но и синът й. Затова намира начин да избяга и ражда в Синята планина, където се укриват няколко души от нейния клан. Случайните й видения обаче, усложняват състоянието й, и след тежкото си раждане, тя не успява да живее дълго. Оставя детето в ръцете на другите от Дзин, като им възлага задача да го отгледат и обучат на бойните стилове, за да бъде той един истински Дзин. И наистина... момчето отраснало с характерните за Дзин остър ум, мъдрост и необикновени умения. Почти не прилича на баща си, може би освен по това, че понякога се оставя да действа импулсивно и проявява малко жестокост. Също така не е от хората, даващи втори шанс. Не е никак добра идея да предадеш човек като него, защото сигурно това ще е последното нещо, което ще направиш.
Тъй като той и Люмън са от един клан, се разбират доста добре и са си като брат и сестра. Обожават да се тормозят взаимно и все се разправят за щяло и нещяло, но са завидно добър екип, когато се бият рамо до рамо.
Кланът Дзин
Това са древен клан даоисти, прочути със своите умения в гаданията, лекуването и "вътрешните" стилове бойни изкуства. Следвайки принципите на даоизма, естественият ред на нещата, за тях се носят дори легенди, че са направо магьосници и могат да контролират елементите. Разбира се, легендите са леко преувеличени, но този клан е много древен и щом е оцелял след толкова войни и преврати, значи наистина има нещо вярно в слуховете. По принцип същността на силите им се крие в това, че те се учат как да контролират напълно своята Ци енергия, което им позволява да се развиват отвъд границите на обяснимото, отвъд рамките на физическото си тяло.Кланът Дзин някога е имал свое кралство, разположено на североизток (по картата са градовете Източен Бей Пин (пристанищен град), Западен Бей Пин, Дзи, Бън Хай, Ся Пи, Сю Чан и Хъ Пей). Както виждате сега тези територии са завладени от Цао Цао, който след като учил върховната жрица, прогонил останалите от Дзин. Не искал да ги убива, за да не си навлече гнева на боговете, затова им дал право на избор. Който откажел да му стане поданик, бил свободен да напусне кралството. Така кланът Дзин се разединил и разпръснал по териториите и на трите кралства. Изгубили своето кралство, те вече не разполагали със славата и властта, която ги била съпътствала без я търсят, но им осигурявала представителност и уважение сред останалите кралства. Е, поне получили правото да избират на кой владетел да се подчиняват, което от своя страна ги накарало да се разпръснат. Вече не се говори често за клана Дзин, но те все още съществуват, макар и не като кралство. И все още се случва някой владетел да изпита нуждата от чудодеен лек, съвет и т.н. А в такива моменти само някой древен даоист можел да помогне.
В този клан има два типа хора - изтънчени жрици и умели бойци. За онези, трениращи прочутите бойни стилове на Дзин нямало разделение на пола, всички са равни. Но жриците били само жени, защото се смятало, че само те могат да се свързват с боговете и да получават видения от тях за бъдещето. Жриците гадаели чрез писане върху специални камъни. След като напишат въпросите си върху тях, те трябвало да ги сложат под постелята си за една нощ и в следващите няколко дни получавали видения, като отговор на въпросите си. Това бил главния метод за предсказване. Но се случва понякога жрица да има видения без да е задавала въпроси на боговете. Тогава обаче виденията са опасни за самата нея и физическото й здраве. Счита се, че случайните видения те карат да узнаваш неща, които не би трябвало да узнаваш и затова се чувстваш отпаднал, дори понякога припадаш. Е, жриците са свикнали с това, все пак са били подготвяни да са такива.
Кланът Дзин има две неписани правила, но тежащи с пълна сила и до ден днешен. Първото правило забранява на жриците да разказват случайните си видения на когото и да било, защото така може да се получат пукнатини във времето и бъдещето да стане несигурно, дори може да се разруши и да настане хаос.
Второто правило изрично забранява на бойците да обучават хора, които не са от техния клан, на бойните стилове на Дзин. Това е като предпазна мярка.
Wallace Huo като Таогу (35г.)
Тао е един от четирите учители на практиките на Дзин. Те се пазят в тайна и никой не знае кои са, защото учителите сами избират учениците си и не би било редно да е обратното. Спечелил е въпросното призвание като един от най-опитните сред клана Дзин. Той има завидно самообладание и самоконтрол, но това не го прави сериозен или равнодушен. Напротив, от него лъха вечна позитивност и той обича да се забавлява по своему. Обича да помага на хората да открият пътя си, без те дори да осъзнаят, че някой им помага в такова важно начинание. Тао пребивава в един планински храм, намиращ се на границата между кралство Шу и У, като император Лиу Бей често го посещава не само да обменя мъдрости с него, а и да му споделя. Таогу има способността да предразполага хората към това да му споделят дори най-личните си неща. Просто има вид на човек, на който може да се довериш, дори без да знаеш името му. И реално е такъв. Никога не би издал нечия тайна, а през ушите му са преминали много такива.
Въпреки че кланът Дзин е разпръснат из трите кралства, Тао поддържа контакти с останалите трима учители на практиките на Дзин. Брат му, Юкай, го посещава от време на време, а той се движи в комплект с Кая и Мимин, която наскоро реши да поостане в храма при него. Внезапното решение на Мимин караше Тао да си мисли, че тя има нещо, което трябва да му каже, и това е нещо,за което ще й е нужна помощта му. Но тъй като Таогу е търпелив, никога не повдига пръв въпросите, които измъчват другия, а изчаква човека да стане готов и сам да му разкаже каквото има за разказване. Такъв си е Таогу.
Baron Chen като Юкай (27г.)
Юкай е малкият брат на Тао, но двамата са като земята и небето. Ако Тао е земята - зрял и отдаден на Дзин практиките си и духовното извисяване, то брат му далеч не търси подобно спокойствие и уединение. Ю е крайно енергичен и вечно си търси белята. Никой и нищо не е способно да го задържи дълго на едно място. Пътешественик и мечтател до мозъка на костите си е и не крие от никой този факт. Не е дотолкова философски устроен, но пиенето е способно да го накара да се вглъбява във всяка дума на събеседника си. Тогава устата му не се затваря и става съвсем нетърпим за околните. Неведнъж са го изхвърляли от кръчми и други подобни места. За Тао е леко чудно с какво брат му е спечелил призванието си "учител". Е, вероятно е нещо, което никак не му личи, че притежава - безкрайно точната интуиция и шесто чувство, което му помага да преценява хората още от пръв поглед, а в битките да разкрива бъдещите им ходове и слабите им места. Това го прави изключително умел боец и другото име на хитростта.
Юкай от край време се мъкне с другите двама учители - Мимин и жрицата Кая. Чувства Мимин някак дистанцирана от всички мъже като цяло и затова не семе особено да разговаря с нея, камо ли да си позволи да се шегува с нея. С Кая е почти обратното – тя не изглежда приказлива, но всъщност има остър език и умее да провокира с думи и поглед, поради което на Ю му е винаги забавна компанията й.
Наскоро Юкай се запознава с Лиу Шан и може да се каже,че двамата стават добри приятели. Ю обаче разкрива тайната на кралския син, ала не му казва, че знае за нея. Поддържа илюзията, че не знае абсолютно нищо, но идеята да му помага в скришната инициатива нараства със всеки изминал ден. Да, Шан крие нещо, което му се струва изключително вълнуващо и е въпрос на време да се присъедини към него.
Liu Yifei като Кая (26 г.)
Тиха и непредсказуема. Това са двете думи, които я описват на пръв поглед. Тя притежава изискаността и нежността на една истинска жрица от клана Дзин, ала се отличава със своята упоритост да е съвсем самостоятелна и да се справя сама с трудностите. Затова е от хората, които таят всичко в себе си и поради този факт никой не може да каже какво си мисли или какво си е наумила. Има остър и на моменти хаплив език, който уцелва точно слабостите на другите, но когато го използва, е винаги с право и затова не съжалява. Другата й страна пък има силата да омайва и подчинява на волята си, което действа главно при мъжете. Има вълшебен глас и свири отлично на лютня пипа. Като една от четирите учители на Дзин практиките, тя е най-подходяща да учи младите жрици на някои номера, чрез които да оцелеят в трудни ситуации. Но засега не се занимава в нищо подобно, защото едно нещо продължава да тормози душата й. Всичко започва от деня, в който тя и останалите от клана Дзин упражняват своята съпротива срещу император Цао Цао, с искането да им върне поне част от земята, която и ме принадлежала. Успяват да го разгневят достатъчно, за да им посегне. Всъщност той посяга на самата Кая, но Мимин застава на пътя му и така половината й лице бива обезобразено. Сега Кая се чувства виновна и иска да отмъсти на Цао, но не да го убие, а да го накара да съжалява и да се извини за постъпката си.
Zhao Wei като Мимин (32г.)
Счита се за най-опитния боец в клана Дзин, затова става една от четирите учители. Почти нищо не издава, че е жена, освен дълбокия й поглед. Майка й е искала да я прави жрица, но за нея това е било прекалено голяма отговорност, а и бойните изкуства са й били в кръвта, което си е проличало още на 4 годишна възраст. Винаги си е играла с момчетата и е страняла от жените. Сега е каже-речи обратното. Става дистанцирана към мъжете и напълно недостъпна за тях, което понякога ги нервира. Много са искали да я притежават, но никой не е могъл да спечели сърцето й. Тя не би го дала просто така, на някой случаен. Въпреки случилото се с лицето й, това не засенчва вътрешната и външната й красота, нито дълбоките й огледални очи.
В последно време нещо се случва с нея и това я притеснява. Въпреки, че не е дала клетвата на жрица, нито е гадаела по камъни, в съня си получава видения, които не й харесват и я карат да се събужда, обляна в пот. Не знае какво се случва и решава да остане в храма на Таогу, който е единствената й надежда. Надява се той да знае нещо и да може да й помогне, но все още събира смелост да му каже. Това е нещо, което никога не е виждала да се случва и е опасява какво ще се случи с нея, ако някой разбере.
