Издирване на стара приятелка

Таня написа:
Стъпваше леко и безгрижно, сякаш танцува или всеки миг ще полети. Днес из въздуха се носеше приятен мирис и всичко покачваше настроението й. Не знаеше друго, овен едно. Беше време да се поглези, както обичаше да прави поне веднъж в месеца. Бе взела спестените си пари и се бе запътила към "Козуей бей". Това бе най-скъпата търговска улица в Хонконг, но Таня знаеше в коя част са разпродажбите и винаги ходеше точно там.
Времето бе разкошно. На небето се мяркаха няколко бели облачета, но не бяха заплаха и вероятно просто преминаваха, за да погледат многобройните тълпи от хора, бързащи за някъде. Слънцето огряваше високите и представителни сгради, извисяващи се като великани над улиците.
Скоро Таня сви в една пресечка и пое по сравнително тясна крива уличка, която щеше да я отведе до целта й. Усмивката не слизаше от лицето й, но се разшири до краен предел, щом видя надписите "打六折" и "打五折“. Страхотно, имаше 40% и 50% намаление. Знаеше си, че тук са най-големите намаления в предвид, че продаваха качествена стока. Просто най-вероятно бе събирала твърде много прах в складовете и искаха да я продадат най-после.
Имаше кой да се възползва от това и определено една от тези хора щеше да е самата Таня. С жизнена и бодра крачка жената се насочи към един от магазините, когато нещо я спря.. Нещо наоколо бе привлякло погледа й. Нещо, което не й се хареса. Ставаше нещо нередно, което бързо се скри зад една сякаш изоставена сграда. Таня остана на място за миг и се почуди дали да провери, но в крайна сметка любопитството й успя да надделее и върколачката бързо изтича до завоя, заобикаляйки неизползваемата сграда. Усещаше как точно днес ще се забърка в нови проблеми, а трябваше да си прекара един съвсем нормален ден, тренирайки краката си чрез обиколки по магазините. Каква ирония, вместо това се очертаваше нещо съвсем различно, но какво да се прави. С нейното любопитство не можеше да стои настрана от неприятностите. сякаш те не не можеха без нея, а самата тя не можеше без тях.Изсумтя тихо и проследи с поглед ставащото. Беше се скрила зад една неработеща телефонна кабинка и наблюдаваше. На няколко метра се разиграваше неприятната картинка. Едно беззащитно момче щеше да умре, заради някакви хулигани. Или пък бяха от тирадите? Не, дано не беше така, само с тях Таня си бе нямала работа до сега. Само това щеше да й липсва...
Върколачката се огледа. Не беше никак удобно да се преобрази тук. Наблизо си минаваха хора и беше рисковано. Не, нямаше начин да използва способностите си. Трябваше да се бие в това си положение, но я притесняваше, че онези типове имаха оръжия, а тя трябваше да ги нападне с голи ръце. Вариантът беше само един. Да използва елемента на изненадата, но за тази цел бе нужно да се промъкне незабелязано ад тях. Това бе трудна задача, защото не бяха един или двама, а уличката беше малка. Все някой щеше да я забележи. По дяволите, нищо не й идваше наум. Как трябваше да постъпи?