Blaire James

Blaire James| 19| Human| АРИСК| FC: Holland Roden

"The future belongs to those who believe in the beauty of their dreams."


Тя е страстна, способна е на огромна добросърдечност  или голяма злоба - зависи на коя от страните й се натъкнете. Тя може да бъде жестока, дребнава, ревнива и напълно отмъстителна ( и не изпитва никакви угризения), но също е способна и да изпитва състрадание, когато тя избира - в повечето случаи защитава хората, които не могат да се отбраняват. Когато поиска нещо, никога не губи. Когато тя защитава нещо или някого, то остава в пълна безопасност.
Ангелската й усмивка я кара да изглежда колкото като същински ангел, толкова и зловеща.

Да бъде родена и израснала в Лос Анджелис в богаташко семейство, Блеър Джеймс винаги  получава това, което поиска. Тя беше дете чудо в очите на всеки, загрижен, след като майка й успешно успяла да я роди, без усложнения - дори и след като й били казали, че да има дете ще е невъзможно. Поради това, Блеър беше невероятно разглезена, но заедно с безкрайната привързаност и материални облаги, дошло тежко бреме на плещите й. Родителите й очаквали света от нея, искали дъщеря им да блести, да бъде красива, били съсредоточени и в много други черти, които можели да повдигнат още повече тяхното его и стандарти. Оценките по-ниски от шестици били следвани от наказания, а прескачането на извънкласни дейности се поставяло под въпрос. Въпреки изтощена от натиска,  на Блеър й било трудно да не бъде критична към себе си, когато  не постигала целите си. Нещата започнали да да се подобряват, когато се преместила (с парите на родителите й, разбира се) сама, когато била на деветнайсет. С течение на времето всичко в живота й се променило, но не й навиците й. Ако не постигне целите си на време, тя става раздразнителна.
Всичко в живота й вървяло нормално, докато не разбрала каква е всъщност и че е осиновена. С всеки изминал ден се чувствала все по-странно и по-странно. Не се чувствала на мястото си в този човешки свят и искала да разбере нещо повече за родителите си.

Червенокоската чуваше несвързани думи. Виковете се превръщаха в шепот, а шепота във викове. Това беше постоянно. Тя самата се намираше в нищото. Около нея беше напълно черно. Само светлина като от прожектор осветяваше нея и пътят накъдето тръгнеше. Не знаеше къде се намира. В нищото? Сигурно и вие бихте си помислили същото. Но не. Това беше просто тъмното кътче в ума й. Онова, което никога не използваше и беше запустяло. Беше се превърнало в едно нищо. Тръпки я побиваха, но не можеше да направи нищо, освен да стои безучастна. Гласът й беше взет. Дори не ходеше по свое собствено желание.
Шептенето отново започна да се превръща във викове.
"Блеър!" Викаше гласът.
"Блеър, върни се!" Да се върне, но от къде беше въпросът. И кой я викаше? Гласът й беше толкова познат от някъде, но не се сещаше.
Студена пот изби по челото на момичето. Усещаше как сърцето й забързва своя ритъм и заплашва да излезе от мястото си, оставяйки безжизненото й тялото.
"Ще се справиш Блеър!" Прошепна тя решено и си пое дълбоко въздух.

Викът на момичето се разпростря из цялото помещение, карайки майка й да скочи от неудобния диван, на който беше заспала, а сестрите и докторите да връхлетят в стаята възможно най бързо. Червенокоската отвори очи отново, но този път бавно и примигна няколко пъти, за да свикне със светлината, предизвиквана от флоуресцентните лампи. Тя все още усещаше онази празнина и страхът, които изпитваше когато беше на онова мрачно местенце. Колкото и да не беше реално то, имаше чувството, че скоро може и да стане истина. Целият й живот да стане едно нищо.
- Блеъп, добре ли си? - веднага попита Ейвъри. Макар й да беше майка на червенокоската, тя никога не я бе наричала "дъще" или пък не беше чувала някога дъщеря й да казва "Мамо". Те двете бяха Лидия и Ейвъри Джеймс Делингър - сестри или най-добри приятелки, но никога майка и дъщеря.
Ейвъри имаше лешниково кафеви очи и мека като кадифе в цвят на злато коса. Беше естествено красива и никога не й се налагаше да замаскира някой дефект. Устните й бяха леко пухкави, меки и розови, които подчертаваше с лек гланц. Тялото й беше перфектно, сякаш изваяно от най-добрия скулптор. Същинска богиня според някои.
Докторите дори не изчакаха младата госпожица да отговори на жената, когато я изгониха. Трябваше да направят хиляди тестове. Как бе възможно да се пробуди, след като бяха казали, че момичето е изпаднало в кома? И колкото и въпроси да задаваха на момичето, то продължаваше да мълчи.
Пред погледа на Ди, продължаваха да изникват сцените, които се бяха разиграли пред очите й, преди катастрофата, след това мрачното местенце в ума й и накрая беше той. Страховитата му усмивка и погледът му, залепен право в нея. Имаше чувството, че я пронизват с меч.



Допълнително:

- Говори френски и немски.
- Блеър винаги носи червило. Най-използваният цвят е черешово-червен, но тя също така може да носи сливено лилаво или розово.
- Тя се облича, за да впечатли и е малко повече нарцистична.
- Единствените животни, които не мрази за хищните.