Love the way you lie.

*Име: Александрия Пентрагон.
*Лик/Външен вид: kaya scodelario
*Възраст : Древна
*Раса: Демон/Вампир
*Академия: АРПЕР



Не казвай че съм грешка, за да не превърна теб в такава.
Отрасна с мисълта за това че е грешка. Но това не беше истина. Така и не го повярва наистина. Може би заради своята суета, себичност и егоцентризъм. Тези толкова „мразени“ от човешката раса неща й помогнаха да не се срине. Сигурно се питате как? Просто е. Тя се харесваше. Външният й вид винаги е граничел с съвършенство по нейни критерии. Заставаше пред огледалото... „Имам дълга и копринено мека коса със шоколадов цвят кой не би искал да я погали. Имам наситено сини дори хамелеонови очи. Перфектно телосложение. Не съм прекалено висока или прекалено ниска. Имам изящни маниери и език за завиждане.“
Това бе нейната мантра. Наистина звучеше много суетно, но трябваше да се държи на нещо. А колкото и да не искаше да повярва светът не се държи само на хубавите неща. Предполагам за определени хора това беше само една маска, която я поддържа цяла. Тя не обичаше да бъде свързана с нито едната или другата раса. Смяташе себе си за уникална.

Трябваше да стана студена и сатирична за да не се превърна в прах.
Каква предполагате, че е историята на едно такова дете? Отгледана за да бъде едва ли не войник в една война чийто изход въобще не я интересува... или поне тя за това си мечтаеше. Но я касаеше, въпреки че не искаше да играе тази роля в играта. Искаше нещо, което тя контролираше, а не една студена и без крупулна бащинска фигура, която я уважаваше само когато убиеше някой човек.
Беше отгледана в охолство, въпреки че й беше повтаряно, че заради грешката да съществува тя не би трябвало да се разполага. От страх й се налагаше да се доказва по ужасяващи начини за да получи дори вечеря. А тя беше просто дете с уникална дарба и се налагаше да я ползва за неща, които не й се нравеха толкова колко то се предполагаше че трябва или че въобще трябваше да изпитва нещо. Все пак тя беше просто една грешка, която трябваше поне да послужи за нещо.
Най-хубавият й ден в живота? 18-рожден ден. Бягстоото. Беше го изоставила, но и двамата знаеха, че тя мрази този си живот и всъщност рано или късно тя щеше да избяга. Чудеше се защото тогава я беше обучил и отгледал, а не я уби още като дете? Този въпрос се подвизаваше из мислите й почти всяка нощ преди да заспи.

Допълнително:
* Дарбата на Алекса е свързана с материя. Контролира всякакъв вид материя. Обикновена, тъмна и антиматерия. Истината е че тя не контролира напълно дарбата си или по-скоро дарбите си. Тъмната антиматерия е нещо много далечно и за нея и тя не знае дали всъщност тя контролира нея или обратното.
* Рядко използва дарбите си, само в спешни случай.