Индекс
Име: Брадли Фокс
Години: Душата си му е вечно и непоправимо детска, но външно мяза на мъж към тридесетте и вече дори думата "младеж" не му приляга.
Раса: Вещер
Академия: АРТМЕТ, където работи като програмист на свобода практика и често забравя за всякаквите задължения, свързани с въпросната работа. Може да се каже, че я работи по-скоро във формален аспект. С неговата отвеяност и непосотянство няма как да е другояче.
Дарби: 1.Фотокинеза (Идва от управление на фотоните. Всякаква манипулация на светлина е възможна с тази кинеза. Може да променя цвета на предметите, да създава илюзии, а фокусирането на светлина може да послужи като лазер)
2.Киберкинеза (телепатия с компютри и всякакви джаджи на новото време)
Лик: Jamie Burke
Външен вид:
Около 30 годишен мъж, който някак изпъква сред останалите, спечелвайки призванието „Чудноват младеж“ (от през вече отминалата си външна младост). Има доста думи, които останалите подхвърлят по негов адрес, като: единствен по рода си, ненормален, забележителен, удивителен, невъобразим, странен, невъзможен, парадоксален, оригинален, нешаблонен, особен.. И въобще каквито синоними за „Необикновен“ се сетите. Просто видиш ли го няма начин да си кажеш „Той е просто човек“. Още от външните белези на този мъж се разкрива и малка част от особения му характер. Една от отличителните му черти са двете кръгли обици на ушите му, с които не се разделя. А нещото, по което ще го познаеш от километри е винаги куриозната му прическа, придаваща му хем ексцентричен, хем леко небрежен вид. И вече застанеш ли лице в лице с него, веднага ще забележиш мнителния му, замислен поглед, който сякаш те изучава и преценя дали си заслужава да те заговори или просто да те подмине, както слепец подминава мъртва котка на улица Ломбард в 9 сутринта. Вгледаш ли се още по-деликатно може да забележиш и голямото чело, на което сякаш е изписано част от миналото му, плътните бледо бежови устни, леко издадената брадичка и разбира се огледалните кафеникаво зелени очи. За разлика от повечето индивид от мъжки пол с вирнати глави и изпъчени гърди по улиците, които се гордеят с планинските вериги от мускули, направени в някой фитнес салон, Брадли далеч не обича толкова географията.. Фигурата му е стройна, с не особено нормални за височината си килограми, а плочките на корема му не се забелязват под дрехите. Телосложението му е по-скоро като на модел , отколкото на атлет или боен сумист. (хД) Пък и той не толерира такива типове като гореспоменатите.
Като оставим това на страна, стойката му е леко приведена напред, сякаш винаги търси нещо, а походката му се мени, заедно с моментното му настроение.
Стигнахме до момента на облеклото.. Нима?
Фокс най-често бива забелязван с почти прилепнал по тялото му, черен потник и произволен пепеляв цвят суитчър, който според сезона носи и завързан на кръста си. Панталоните също не са от голямо значение. Слага си или нещо спортно, или спортно-екстравагантно, или най-обикновени протрити дънки, в комплект с подобни кецове, преобладаващи в черен и тъмно бежов цвят.
И накрая, но не на последно място.. трябва да вметнем факта, че обича да показва смущаващата си татуировка, игнорирайки шокираните и неодобрителни погледи на аудиторията, която го обсъжда. Всъщност, татуса на дясното му рамо представлява именно част от ужасното му минало. Плетеницата от черни линии върху бледата му бежова кожа, изобразява кръвожадните зъби на разярен върколак, точно както се бяха запечатали в съзнанието на момчето, оцапани с кръвта на майка му. А да не говорим, че самата татуировка е направена върху малкия белег на момчето от раната, причинена от собствения му дядо.
Характер:
Представете си една стая. Тя има четири стени. Едната се явява под. Рядко Фокс се намира на пода, тоест е здраво стъпил на земната повърхност, както физически, така и в другия смисъл. В повечето от случаите се намира на друга от стените, която се явява таван, както се досещате и сами. С други думи в своето основно настроение той витае някъде..но това далеч не са някакви пухкави облачета, или пикантната лазаня в Pica Pica Maize Kitchen. Като стана на въпрос, той си пада по мрачните и самотни местенца/улички, като дори понякога, когато му се върши някоя лудост, нахлува в затворени магазини, също като някоя нинджа от спешъл отряд, при това просто, за да разгледа какво има вътре. Доста налудничаво, при положение, че може спокойно да отиде през работното време на съответния магазин. И все пак.. той никак, ама никак не се съобразява с условностите, което може би го прави от части бунтар (но по-скоро си е скрита лимонка). Не е особено романтичен, всъщност тази дума дори не съществува в неговия речник и той не знае какво точно означава. Трудно привиква с това да има компания, все пак през повечето време е просто един самотен скитник, бродещ по улиците, като някой фантом-крадец. Затова и се случва често в нечия компания да бъде мълчалив и замислен, или пък загледан с празен поглед в някоя от съседните точки, като например сгрешената табелка пред хотела на пет пресечки. За голямо съжаление и главоболие, Фокс обръща твърде голямо внимание на детайлите и понякога това го побърква. Но нека се върнем отново в стаята. Понякога се случва така, че Ли не се намира нито на пода, нито на тавана, или другояче, това е момент в който момчето е на път за излезе от релси/стълби/покриви и etc. Това по принцип е често срещано явление, защото Ли се пали сравнително лесно, а тогава не искаш да знаеш какво му е на ума. Дори да искаш, няма начин да познаеш какво ти мисли в подобна ситуация (ако е ядосан на теб).
Освен обичайните настроения, основните черти от характера му са - огромната индивидуалност, ината, който е почти на половината на индивидуалността и особняшкото държание, което включва навика му да говори на жаргон (защото наистина често употребява разни жаргони). Но въпреки всичко чудновато в него, той е справедлив и щом са замесени други, се старае да взема правилните решения. Склонен е да се притече на помощ, дори и за някой непознат, щом усети онова чувство, което го жегва някъде в дясното рамо и му припомня защо всъщност е все още жив.
История:
Страсбург, Франция. Семейството от баща(обикновен човек, знаещ за съществуването на вампири, вещици и етц), майка(вещица, поела отговорност за голямата семейна тайна) и единственото им дете на име Брадли, което не бива лишавано от нищо и чувството не му е било познато, поне до даден етап от живота му.
Брадли Фокс и сенчестото му минало всъщност започват от както по случайност дочува един разгорещен (в лошия смисъл на думата) разговор между родителите си. Тогава разбира за огромната тайна, която са длъжни да крият и предците им са крили от векове насам. А това е именно един пръв и единствен по рода си кристал, който неутрализира цялата мощ на пълнолунието, което то оказва върху демони и върколаци. С този кристал те биха могли да са напълно недосегаеми от сребристите невидими лъчи на лунното сияние. Именно заради това, Натали (майката на Ли), се заклела пред паметта на дядо си, че ще пази този кристал, като очите си, дори с цената на собствения си живот. Браян (бащата на Ли) обаче не бил съгласен с цялото това нещо около саможертвата и злокобната и опасна тайна, в която той намирал заплаха за цялото семейство. Никак не толерирал клетвата, която жена му била дала, само за някакъв си кристал. И още нещо - все пак самият факт, че тя била в частта, отредена на хората, достатъчно застрашавал цялото семейство.
„И зарази това трябва всички да умрем? Това ли искаш да постигнеш? Сама каза, че някой ден те ще разберат за съществуването му и ще искат да си го вземат..Не, ти отлично знаеш, че ще дойдат да си го вземат..Нали? Най-малкото академията на пазителите ще разбере за това, както и за теб!“
Тази част от единствения спор между родителите му оттогава стои запечатана някъде в главата на Ли; думите на баща му, малко преди да изчезне.
И наистина както споменахме, след три нощи, Браян отива, за да поръча храна за вкъщи от ресторанта на две пресечки от къщата им..На тръгваше, Брадли, осемгодишния му син, го изпраща, а баща му просто се усмихва и помахва. Кой би могъл да забрави как му помаха? Като морски капитан, с ведра усмивка на лицето. Капитан, който потегля и не се връща повече в живота но момчето. От онзи ден, Ли вече няма баща, има единствено майка. Майка, чиято усмивка повече не вижда.Така той изживява едно доста безрадостно детство, което вместо обсипано с безброй усмивки е по-скоро нещо като да прекараш деня на благотворителността в моргата...
Изминават осем години от изчезването на Браян Фокс.. И едва тогава Натали започва да се съвзема- Започва да се усмихна отново след толкова много години. Ли е вече на 16, отчаян търсач на приключения, или в превод - „Къде има пакост, та и аз да се замеся!“
Всичко сякаш тръгва по старо му и разпадналото се семейство се завръща от „мъртвите“. но точно, когато се виждат някакви все пак позитивни признаци на живот у вещицата и синът й, нещо отново ги сполетява. Нещо, което довършва така или иначе непълното семейство.
Нощ е. При това е пълнолуние. Градът се къпе в лунна светлина, а вече всичко живо е по леглата, потънало в сън/сънища... В момент, като този, кой би очаквал какъвто и да е посетител? Очевидно не и Натали, която бива събудена от настоятелния звънец на вратата. Отваряйки, тя вижда нещо съвършено невинно пред себе си. Или поне на пръв поглед съвършено невинно. Една жена, която изглежда напълно изгубена, а добрата вещица, напълно неадекватна в този момент, забравя за своята наивност и за това, че може да я грози опасност и решава да покани вътре изгубилата се жена, да я изслуша и да й помогне. Развоят на нещата не протича добре за вещицата, която скоро след благородната си постъпка бива измъчвана от жената, която се оказва вампир. Да, първо я намира един вампир, който знае за тайната на кристала и го иска, преди някой върколак и демон да са се добрали до него- причините не са ясни, но може би просто - Власт и контрол над положението. Вампирите винаги искат да имат тези две неща, за да могат да държат някого в ръцете си. А как по -удобно, освен чрез този кристал? И така, да се върнем на историята. Безмилостната кръвопийца в огромното си старание да разбере къде вещицата крие кристала, не усеща присъствието на 16 годишния Ли зад себе си и тогава става жертва на собствената си непредвидливост, когато момченцето забива дървен кол в сърцето й. Враг номер 1 бива успешно премахнат.. Но майка му е ранена.. Множество пъти.. започва да кърви обилно, но все още има достатъчно сили, за да предаде кристала на своя син. Докато детето я пита дали е добре, тя му повтаря, като даденост, че трябва да пази този кристал ,като своя собствен живот.Но момчето не може да спре да се тревожи..защото усеща, инстинктите му подсказват, че скоро ще загуби и майка си.
И в този момент, като че ли само това му е липсвало, в картинката се появява и един разярен под влиянието на луната върколак. Нахлул в къщата, разбивайки вратата, той вижда кристала, който може да бъде неговото спасение. И точно тогава Бладли послушва съвета на майка си, взима кристала и бяга... Разбира се, чува зад себе си разкъсването на човешко месо.. Чува как чудовището разкъсва майка му все още жива. Дори шокиран, се обръща, за да се увери, че е истина. Сам се заклева ,че никога няма да го забрави. Но това не е краят- Не още. Кръвожадният вълк, тръгва след момчето, загрял, че кристалът е в него и тогава.. тогава Ли открива дарбата си, която спасява живота му.
Минават 2 години..от смъртта на майка му. Момчето, разбира се търпеливо чака денят на своето отмъщение. Тогава ненадейно се среща с дядо си, който мисли за мъртъв от години. Но той се оказва жив и то с план за това как да върне дъщеря си, Натали, към живот. Въпреки че тя е майка на Ли, идеята да я върне от света на мъртвите му се струва някак.. да кажем, че не вярва на нито дума, казана от дядо му, докато не се убеждава в това, че е луд, след като го запознава с един демон. Демонът, на име Азазел, му казва, че е сключил сделка с дядо му - ще върне Натали към живота, в замяна на кристалът, който е у Брадли. На пръв поглед доста справедливо предложение, на което един дядо никога не би устоял..Да види своята кръв и плът жива.. разбираемо е, че ще приеме. Ли единствен вижда гнилото в Дания. Или в случая в Страсбург. Този демон не му вдъхва доверие, затова Ли заявява на дядо си, че няма да му даде кристала, споменавайки логичната мисъл, че не може да има вяра на някакъв демон, който вероятно предлага това, защото за него е изгодно. Двамата - дядо и внук, уж се разделят.. Но не. Изминава най-много седмица-две-три и дядо му отново го търси, твърдейки, че е в беда. Брадли решава да му помогне, като отива на мястото, където се предполага ,че е неговия дядо. Е, той наистина е там, но е в цветущо състояние, за разлика от разума си... Ли опитва да си тръгне, но собствения му дядо го прострелва и то два пъти. От единия път му оставя белег на дясното рамо, а от другия го поваля на земята. Фокс обаче е хитър и предвидлив момък и за всеки случай слага на врата си амулета, даден му от баща му и единственото нещо, което има от него. Според казаното, той предпазва от демони..така се и оказва. Въпросният Азазел не е способен да направи нищо на Брадли, не успява дори да вземе кристала, а не може да използва дядо му, тъй като вече бе прибързал да се отърве от него. Когато Ли идва в съзнание, успява да избяга благодарение на амулета и уменията си като вещер, наследени от майка си... И първото нещо, което прави е да унищожи кристала, което според него е правилното решение и е трябвало да го направи преди много време...
Уверен, че ще успее да избяга от съдбата си също като баща си...Ли започва да пътува по света, докато накрая същността му не бива разкрита и пазителите не го експедират в полюса на "нечовешките същества". Незачели факта, че все пак Брадли е и човек, те отнемат такивата му права и сега той се намира за непонятно място за него, където не се намират нормални събеседници. Нищо, с което да е свикнал. Нищо, с което да живее. Нищо, което да има смисъл. Светът ли бе обърнат наопаки, или Брадли бе наопаки за света?
Допълнително:
Вече няма такова, тъй като Ли няма особено желание да практикува вече наистина остарелите си хобита, които дори не е ясно дали още помни, че някога е практикувал. Тук може само да се спомене, че вече едва ли не няма против каквото и да е малтретиране към него, тъй като без друго проклетото подобие на аналгезия, винаги обезсмисля всичко.
