Индекс
Име – Уилям Силвано
Вид – човек със способности
Години – 19
Академия – Той е музикант, значи тази по изкуствата (АРИСК)
Лик на героя – Lee Hyun-Jae
Характер – Голям е непукист. На пръв поглед не възприема нищо навътре и дори в най-напреднатите мигове, може да си тананика някое хитово рок парче. Говори малко, но зависи от ситуацията. Обича да е на заден план, не му харесва да е в центъра на вниманието, тъй като така му остава по-малко време за сън. Оприличават го на котка, именно защото сякаш на първо място за него е да си подремне хубаво. Противно на първото впечатление, той е доста претенциозен и бича да става както го иска. Е, може би да се примирил и с обратното положение, но има вероятност да си остане навъсен и мрачен през остатъка от деня. Друг отличителен белег, че момчето обожава шоколадови бонбони. Често се случва също, да знае повече, от колкото някой би предположил. Разбира се, това е благодарение на дарбата му. И въпреки това той пази повечето неща за себе си, оставяйки околните с впечатлението, че не знае нищо от това, което те си мислят, че не знае. Така се предполага, че е по-добре за тях. Дали знаят, че той знае, или не знаят..почти никаква разлика. Колкото до цигарите - пуши, но рядко. Важно е също да се спомене, че не свири за слава и пари толкова, колкото за удоволствието, което му доставя единствено музиката.
Историята на героя ми: Уил е отрасъл в Милано, Северна Италия. Не е бил привързан нито към мястото, нито към заобикалящите го хора. Вече споменахме за неговата уникална непохватност..Е, тя играе главна роля в живота му. Родителите му доста се тревожели, че синът им не го бива в нищо. Не е бил нито добър танцьор, нито художник, нито футболист, какво да говорим за математик... и най-лошото: нямал никаква цел в живота. Дори мечти, или поне не такива, които били известни на родителите му. Те се притеснявали от факта, че момчето няма никакви ясни представи, изградени за света, за самия себе си, за околните и прочее. Не им харесвал факта, че е такъв голям непwкист, но въпреки всичко си го обичали, пък и след него не можели повече да имат деца и..трябвало да се задоволят с едното си невежо момче. А той бил най-голямата им тревога.. Тревожели се, че нищо не го трогва..Нищо, освен може би шоколадовите бонбони, затова му купували по една кутия всеки ден. Един ден Уилям пропуснал обедната си дрямка и вместо това ръгнал да се разхожда по двора на имението и дочул разговор между родителите му.. Баща му обсъждал с майка му неговото бъдеще. Според бащата било най-добре синът му да поеме фирмата му за компютърни игри, която по онова време нараствала и била в разцвета на печалбите си. Разбира се, Уил далеч не мислел да се занимава точно с това в бъдещето си. Само че усещал все повече как в някой близък момент баща му ще проведе този разговор, в който ще декларира от негово име, че ще поеме фирмата.. В този момент, Уилям просто избягал от вкъщи. За да избегне този разговор. Да избегне някой друг да напише нотите на съдбата му. И тогава се запознал със Шин, който бил по-малък от него с една година, но изглеждало обратното. Та двамата бързо се сприятелили, тъй като открили общ език и той бил - музиката. Тогава Уил осъзнал, че това е единственото, което го влече, пък и го радва дори повече от шоколадовите бонбони. Ето защо момчето демонстрирало скритият си до този момент талант на своя приятел Шин и той го посъветвал да продължи да се упражнява, за да стане още по-добър. Уилям послушал съвета му и за около една година напълно успял да се усъвършенства, но въпреки това продължил да се упражнява, за да не загуби тренинг. По това време момчето живяло в Пекин, при леля си и чичо си, но щом чул ,че майка му е тежко болна, веднага се върнал в Милано. Разбрал, че причината за състоянието й е той, но вместо да й се извинява й разказал за плановете си в бъдеще. Това зарадвало майка му, но той си знаел, че ще се зарадва, когато чуе, че синът й вече е решил какво ще прави с живота си. Дори всеки ден идвал в болницата при нея и й свирел песни, които сам написал. Когато майка му се възстановила и била изписана от болницата, Уил официално поискал разрешението й да замине за Токио и да намери група, с която да свири. След одобрението й той заминал.. В Токио щастливата случайност(нещо нетипично аз Уил) го срещнала с няколко талантливи момчета, с които решили да си основат собствена група.
Способности – Ясновидство. Получава видения както за миналото, така и за бъдещето. Също така може да отгатва разни неща, което обикновените хора наричат просто „късмет“, но тази дума не съществува при момчето. Например победата му на Го (китайска игра) се основа единствено на дарбата му.
Слабите места на героя ми: Понякога е доста неадекватен. Страхува се от прилепи, направо се ужасява.. Паметта му не е в особено блестящо състояние и понякога доста трудно си припомня вече отминали неща. Не взема повечето работи, които му се казват, на сериозно. Също така е малко непохватен, което включва лошият му късмет, следващ го сякаш по петите от както е роден.
Допълнителна информация:
- Може да свири на китара, барабани и пиано.
- Има азиатска жилка, която е наследил от баща си.
- За момента живее в Зеления полюс, тъй като неотдавна узнава за дарбата си. Пази я в тайна и гледа никой да не я забележи, но така или иначе не е нещо, което да застрашава хората по някакъв начин. Дори повечето не му вярват, когато се изпусне за нещо, което ще се случи.
- Не може да живее без сладкото(особено шоколадови бонбони) и..музиката!
